Розалина Буркова –
Да илюстрираш емоция
Розалина Буркова за творческия процес, значението на картичките и защо все още не се притеснява от навлизането на AI.
Когато списанието за съвременна илюстрация WRAP се обръща към Розалина Буркова с предложение за колаборация, тя взима проекта толкова присърце, че първоначалната идея за колекция от десет картички се умножава по три. С нескрито задоволство споделяме, че вече можеш да намериш някои от тях в No8. Разпознаваеми и несъвършени, рисунките на Розалина са глътка свежест за всякакъв повод, отбелязващ големите житейски върхове и простичките радости в живота.
Персонажите на Буркова са екстровертни, вълнуващи, смели и ако можеха да говорят, определено бихме предположили, че са малко шумни. Срещата с тях просто не оставя никого безпристрастен. Интровертна и с по-аналитичен подход, илюстраторката възприема творческия процес като възможност да е на една маса с героите си и да ги наблюдава отблизо. “Разликата между това и живият живот е, че в живота трябва да участваш и да общуваш с хората, а рисуването ми дава свободата просто да ги изучавам отстрани. За мен това е интересно противопоставяне на реалност и фантазия, което в крайна сметка захранва креативния процес.”
Предложението за колаборация идва три години след първоначалната идея на Розалина да се обърне към WRAP като все още прохождащ графичен артист. “Писах им още щом стартирах като илюстратор през 2016-та. Те са едни от най-големите и качествени представители на тази индустрия. Колаборирайки с тях, работата ти стига до Исландия, Япония и музейните магазини от Tate Modern до Guggenheim. През 2019-та те се свързаха с мен с идеята да направим колекция картички – абсолютно несвързана с моя имейл отпреди три години.” WRAP припознават ентусиазма и творческия порив, с които Розалина подхожда към задачата и като единствен представител от България на голямото си мултикултурно илюстраторско ”семейство”, се обръщат към нея за предложения за дом на колекцията и у нас. Така невероятно свежите изпълнения пристигат в No8, за да допълнят селекцията ни с оригинален авторски дизайн във формат А6.
Творческият процес на Розалина преминава през множество изображения и скици. “Направих сигурно над 100 скици – на едни малки “хвърчащи” листчета, след което имаше процес на нареждане и нагласяне, защото трябваше да покриват различни категории събития. Англичаните пращат картички за щяло и нещяло, което за мен е хубав ритуал. Подготвих огромен асортимент и се получи така, че WRAP харесаха толкова много, че в крайна сметка колекцията се утрои”, разказва Розалина.
Когато трябва да разработиш няколко чернови обаче, се стига до ситуацията “kill your darlings” (да убиеш “протежетата” си), което в този смисъл означава, че финално трябва да се лишиш от голяма част от творенията, за да приключиш проекта така, че да си доволен от резултата. “Вече не ми е трудно , защото осъзнах, че всъщност е супер голяма сила и преимущество – убивайки по-слабите идеи, оставяш най-силните. Това важи не само за селектирането между отделните скици и илюстрации, но и в рамките на самото изображение. Моето вярване е “Махни всичко ненужно” и това прави метафората много по-силна и категорична. Докато в началото подходът ми беше по-декоративен: да изглежда цветно и пълно. С годините обаче, работейки повече върху едиториъл проекти, в които изображението съпровожда текст, история и метафора, осъзнах, че и там първо започваш с една идея и после махаш и режеш.Така че е полезно убийство.”
„В живота трябва да участваш и да общуваш с хората, а рисуването ми дава свободата просто да ги изучавам отстрани“
Като млад илюстратор с портфолио, което може да предизвика гордост, простиращо се от New York Times и Tate Modern, до любимите софийски локации Kitchen 59 и Talents, Розалина ни въвежда по-дълбоко в креативния процес. “Мисля, че до голяма степен истинската креативност е да следваш твоите си пориви по детски, които просто искаш да направиш, защото изпитваш потребност. Когато не се опитваш да го превърнеш в допълнителен доход, или да удовлетвориш нечии маркетингови цели – това е най-чистoто творчество. Естествено, в голяма част от работата си аз трябва да разрешавам някакъв проблем – тогава е баланс между това да си креативен и да задоволиш изискванията на клиента, с който работиш. Но когато имам време за личните си проекти, когато успея да се отърся от социалните мрежи и от това, че трябва да си постоянно активен и нещата да са снимани добре, тогава обикновено усещам истински чистата креативност.”
На финала няма как да не засегнем и една от наболелите теми в света на дигиталното изкуство – навлизането на изкуствения интелект. “Имах клиент, който ми се довери да направим проект, използвайки капацитета на изкуствения интелект и ми даде свобода няколко седмици да се потопя в темата. В крайна сметка се успокоих, виждайки ограниченията на софтуера като визуален човек. Видях, че да се направи нещо качествено и конкретно, не е толкова лесно. Естествено това е софтуер на няколко месеца и стремглаво ще се развива. Всъщност AI не е добро в имиджовите интерпретации, а голяма част от работата ми е да хвана текст, концепция и да направя визуална метафора. Притеснителното обаче е каква опасност крие за обществото ни генерално.”
Изкуственият интелект няма как да разкаже за истинските емоции, преживени от творческия порив, намиращ вдъхновение навсякъде. “Продадоха къщата на дядо ми, където много обичах да рисувам – там съм израснала летата като малка, но дядо и баба много остаряха. Ходих преди месец да обера някои неща, които са оставили и си направих снимки. Животът се случва и дори най-сантименталните места от детството рано или късно изчезват. Интересното е, че вечерта преди да отида сама да я наснимам, си казах: Окей, сега ми е шансът да хвана тези ъгълчета, които не съм, а вечерта преди това гледахме “Боен клуб”. В главата ми през цялото време резонираше репликата на Тайлър. “Нещата, които притежаваме, в крайна сметка притежават нас.” На следващия ден отидох с идеята, че трябва да се освободя от мястото, за да не ме държи в примката си. Спомените остават, въпреки че физическото място няма да е наше.”
Същото усещане да хванеш мига и жеста е закодирано в картичките с илюстрации на Розалина, представени от WRAP. Те са подарък, който пази чувството от онези моменти, които осмислят времето.
